Един от основните проблеми на младото поколение са наркотиците.Те изцяло променят образа на един млад човек в развета на силите си.Той става избухлив,неадекватен, отпуснат и други неприсъщи за възрастта му качества.
За тях,за влиянието на наркотичните средства и всичко останало, което ви вълнува,ще разберете след като сами посочите какво ви вълнува.
Наркотиците I
ОПИУМ - получава се чрез разрез в пъпката на белия мак; тип на наркотика: Макови; непосрествено действие: еуфорично състояние, последвано от халюцинации; дългосрочно действие: физическо и психическо отпускане; неврологични смущения
МОРФИН - основен алкалоид на опиума; бели кристали, получени чрез разтваряне; тип на наркотика:Макови, непосрествено действие:силен аналгетик с продължителност понякога до 8 часа; дългосрочно действие: съществуват рискове от чревна парализа и спиране на дишането
ХЕРОИН - дериват на морфинна база; различно качество - от бял до кафяв; тип на наркотика: Макови; непосрествено действие: състояние на спокойствие и наслада; създава впечатлението на живот в свят без проблеми; дългосрочно действие: бързо пристрастяване; депресия и апатия; свръхдозата е смъртоносна
КОКАИН - бял прах, получен лабораторно, чрез обработка на листата на коката; тип на наркотика: Кока; непосрествено действие: възбужда; еуфорично действие; силен стимулатор с кратковременен ефект; дългосрочно действие: създава рискове за сърдечната дейност; предизвиква депресия или параноя
КРАК (CRACK) - химически дериват на кокаина под формата на големи кристали; тип на наркотика: Кока; непосрествено действие: бързодействащ, чувство за еуфория, свръхвъзбуда, чувство за могъщество; дългосрочно действие: бързо пристрастяване; може да доведе до самоубийство; смущения в дишането и в мозъка
МАРИХУАНА - Изсушени листа и цветове ХАШИШ - извлек от връхчетата на цветовете; тип на наркотика: Конопови; непосрествено действие: предизвиква еуфория, изостря въображението, обща възбуда; дългосрочно действие: леност, апатия, откъсване от реалността, смущения в паметта, имунна недостатъчност
ЛСД - екстракт от ръжени осили - изключително силен халюцинатор; тип на наркотика: Ръжени; непосрествено действие: сетивно и мозъчно объркване, силни халюцинации, приятни или ужасяващи; дългосрочно действие: паника, желание за самоубийство, загуба на паметта
РСР - мощен аналгетик, използван във ветеринарната медицина; тип на наркотика: Синтетичен; непосрествено действие: сетивно и мозъчно объркване, делириум, халюцинации; дългосрочно действие: при голяма доза: амнезия и кома, възможни смъртоносни инциденти
ЕКСТАЗИ - най-разпространен амфетамин; тип на наркотика: Амфетамини; непосрествено действие: отстранява желанието за сън и глад, стимулира нервната система, изостря чувствителността; дългосрочно действие: бързо привикване, води до отслабване, сърдечни и мозъчни смущения, агресивност и шизофрения
д р о г и т е
Според експерти от Световната здравна организация наркотичните и упойващите вещества могат да бъдат разпределени в следните групи въз основа на зависимостта, която причиняват.
* Алкохол (всички видове спиртни напитки)
* Канабис (марихуана, хашиш)
* Кокаин (листа от кока, кокаин хидрохлорид, крек)
* Опиум, други болкоуспокояващи препарати (морфин, хероин, кодеин, метадон, петидин, фентанил и т.н.)
* Амфетамини (амфетамин, дексамфетамин, метамфетамин, фенметразин и т.н.)
* Барбитурати, други сънотворни препарати,транквилизатори (барбитал, фенобарбитал, амобарбитал, хлоралхидрат, глутетимид, диазепам, хлордиазепоксид и т.н.)
* Летливи разтворители (толуол, ацетон, бензол, етер, хлороформ, трихлоретилен)
* Кхат (листа и млади клонки от дърво, коити се дъвчат в някои региони в Източна Африка и Арабския полуостров)
Опиум, морфин, хероин
Опиумен мак, Опиум, Азиатски хероин
- Произвеждат се от опиумния мак. Нелегалното производство на хероин от опиум може да се раздели на три основни стадия:
* извличане на морфин от опиум и пречистване до морфинна основа.
* синтез на морфинната основа до превръщането в хероинова основа.
* превръщането в хероиновата основа в хероин.
Опиум е изсушеният сок, който изтича при нараняване на незрелите главички на опиумния мак. Представлява бледокафява смола. В него се съдържат наркотични вещества, между които Морфин, Кодеин, Папаверин, съдържащи се в лекарствени средсва и използващи се в медицината. (Ето защо сиропите против кашлица, камфоровата тинктура и др. се използват от наркоманите при липса на хероин, приемайки ги или в голямо количество, или смесени с алкохол.)
- Морфинът е главния наркотик в опиума. Представлява прозрачна течност и се приема от наркоманите венозно.
- Хероинът е най-мощният от тези наркотици.Той е бледокафяво прахообразно вещество, но най-често се среща със смесители. Хероинът може да се смърка след загряване, да се пуши смесен с тютюн, но най-бързо, силно и пълноценно въздейства на организма след инжектиране във вените. Затова последния начин на консумация е предпочитан от наркоманите.
Първото приемане на наркотика често води до неприятни ефекти, включително гадене и повръщане. На привикналите консуматори той действа успокояващо и отпускащо, като същевременно подтиска и импулсите, които движат индивида в обикновения живот и така той изпада в състояние на пълна апатия. Забележително е обаче, че въздействието на наркотика зависи не само от неговите свойства, а и от дозата, индивидуалните характеристики на консуматора, моментното му състовние и очаквания. Ето защо понякога този вид наркотици могат да действат и тонизиращо.
Най-неприятната особеност на веществата от морфинов тип е , че зависимостта от тях (психическа и физическа) и толерансът се развиват много бързо, и то при стартиране с малки дози. Това в най-голяма степен се отнася до хероина!
Абстинентния период (наркотичен глад) започва от 8 до 24 часа след последната доза хероин и включва болки по цялото тяло,треперене, потене, мускулни спазми, учестено дишане, загуба на апетит, безпокойство, нервност и др.
Канабис, марихуана, хашиш
Канабис, Хашиш, Хашишово масло
- Наркотиците от този вид се добиват от растение от семейството на конопа, т. нар. индийски коноп, което може да се отглежда във всяка страна с умерен или тропически климат. Различните наркотични препарати са обединени под общото название "канабис". Канабисът е най-многотонажната стока в нелегалния трафик на наркотици. На черния пазар той се предлага под много названия според мястото и начина на получаване.
Марихуаната (бханг, дага, киф) е вещество, което се добива от листенца, връхчета и малко съцветия на растението. Консумира обикновено се чрез пушене често смесен с тютюн.
Ганджа е друг по-силен наркотик, защото съдържа само съцветия. Също се пуши.
Хашишът стои още по-високо в наркойерархията на канабиса. Той представлява бучки в тъмно и светло кафяв цвят, които се получават след изсушаване на смолата отделена от цъфналите връхчета на конопа и е 10 пъти по-силнодействащ от марихуаната.
Има и още по-мощен препарат - т. нар. хашишово масло, което всъщност е екстрат на активни съставки от растителната маса на индийския коноп, добит чрез пресоване. Консумацията му е чрез пушене. Рядко се приема в храни и хранителни добавки.
Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол. То варира между десети от процента при марихуаната до 60 процента при хашишовото масло.
Въздействието се появява до няколко минути и трае няколко часа (1-2). То е доста индивидуално. В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, прави го склонен към търсене на удоволствия. При някои хора обаче се появява безпокойство, депресия, загуба на ориентация за време и пространство. При по-високи дози може да се стигне до паника и халюцинации.
Този вид дрога причинява умерена психическа зависимост. Физическа зависимост не се проявява, толерансът е слабо изразен. Затова някои определят марихуаната и хашиша като "меки" накотици за разлика от хероина, който е "твърд" наркотик.
Кокаин
Храст кока, Кокаин, Крек
Кокаинът е вещество, получавано от растението кока. В готов вид той е бяло прахообразно вещество, което е мощен психостимулатор. Приема се като се смърка чрез тръбичка или директно, тъй като лесно преминава през носовите мембрани в кръвния поток. По въздействие той наподобява амфетамините. Типичен възбуждащ наркотик, кокаинът предизвиква еуфория с усещане за прилив на сили (физически и емоционални), което много често води до надценяване на собствените възможности. Високите дози могат да причинят подозрителност, страх, халюцинации, агресивност.
Наркотикът действа бързо, но и екстазът от него изчезва бързо, което поражда желание за приемане на нова доза, а така може да се стигне до цяла серия. След нея обаче настъпват умора, безсъние и депресия.
Кокаинът не предизвиква голяма физическа зависимост и изразен толеранс, но за сметка на това у консуматора се развива изключително силна психическа зависимост.
След не особено сложна преработка кокаинът се превръща във вещество известно сред наркоманите като крек. Малките кристали могат да бъдат приети чрез пушене, което е по-удобно, а ефектът е по-бърз и по-опасен особено по отношение на агресивността и антисоциалното поведение.
Амфетамини
Амфетамини е общото название на най-различни синтетични вещества с наркотично въздейсвие, което наподобява действието на произвеждания от организма адреналин. На външен вид могат да бъдат течност, прах, но най-вече таблети. Консумацията им е орална или се приемат инжекционно. Въздействието им се изразява в засилване на емоциите, ускоряване на дишането и сърдечния ритъм, повишаване на тонуса и настроението, маскира умората, създава усещане за благополучие. Ето защо хората ги гълтат срещу какво ли не: срещу заспиване, при тежък умствен и физически труд, за отслабване, за повишаване на половата активност, за подобряване на спортните постижения (т.е. допинг).
Амфетамините развиват у консуматора доста голяма психическа зависимост и изключителен толеранс. Докато терапевтичните дози са от порядъка на 5 -15 милиграма, то напредналия наркоман може да стигне до 700 -1200 милиграма. Високите дози, особено ако се приемат инжекционно в продължение на няколко дни, са в състояние да причинят дори халюцинации. С прекратяване употребата на тези наркотици настъпва период на депресия, силно психическо и физическо изтощение.
Някои от най-често срещаните наркотични вещества от тази група са: амфетамин (бензедрин, фенамин, актедрон, бекамин); метиламфетамин (метедрин, первитин); фенметразин(прелудин, седафамем); метилфенидат (риталин).
Има и един представител- MDMA, наречен образно "Екстази". В нормални дози той действа подобно на LSD, но без да причинява халюцинации. Приет в по-високи дози "Екстази" наподобява амфетамините. Предлага се нелегално най-често в дискотеките.
Барбитурати. Транвилизатори
Наркотиците, предизвикващи барбитуратен тип зависимост не само барбитурати. Към тях спадат и много други сънотворни и успокояващи средства. С малки изключения всички те се произвеждат легално и могат да се купят в аптеките, което не ги прави по-малко опасни.
Медицинската употреба на тези вещества се обуславя от тяхното успокояващо и сънотворно действие.Проблемите идват при злоупотреба с тях, когато поглъщаната всекидневна доза надвишава терапевтичната.
Толерансът при барбитуратите настъпва бързо - за няколко дни, а продължителната употреба на завишени дози причинява силна физическа зависимост. Тя е такава, че ако пристрастеният спре изведнъж гълтането на наркотика, става опасно за живота му. От друга страна, свръх дозите също са фатални - от отравяния с барбитурати умират много хора.
По-често срещаните барбитурати са: барбитал(веронал), фенобарбитал(луминал), барбамил, секонал, нембутал и др.
Но най-често се злоупотребява с бензодиазепиновите транквилизатори: диазепам ( реланиум, валиум, фаустан, седуксен), медазепам(рудотел), оксазепам(тазаепам), лексотан, лоразепам(ативан).
След дълга употреба бензодиазепините могат да причинят физическа зависимост, а психичното пристрастяване към тях е доста трудно изкоренимо.
DMT - Общи химически данни: DMT е алкалоид, който предизвиква интензивни визуални халюцинации и други психоделични ефекти. Към DMT се отнасят и няколко други химични съединения, с подобна химична структура.
Начин на дозиране: DMT бива най-често разпространяван под формата на кристали с бял или розов цвят. Основната особеност, която отличава DMT от другите халюциногени е бързата интоксикация, която настъпва в следствие на употреба му. Неговата продължителност (пълният цикъл на действие на халюциногена) е само един час. Човешкият организъм развива търпимост към наркотика незабавно. При неговото пушене от значение е единствено продължителността на първото инхалиране. Понататъшните вдишвания не оказват съществено влияние. DMT приет орално в дози около 1000 мг е неактивен. При мускулно или подкожна инжектиране (както и при пушенето) на веществото първите симптомите се появяват при дози от около 30 мг. Дози от 50 мг до 100 мг предизвикват силни визуални халюцинации и мощни психоделични ефекти. Дозирането се извършва на базата на 1 кг човешко тегло 1 мг DMT (забележка: Не съществува точен метод, по който да се определя дозирането на халюциногените при различните хора! Дадените стойности са приблизителни и в никакъв случай не са общовалидни за всички хора!)
При приемането на DMT орално, веществото не е активно. Възможно е комбинирането му с МАОИ (моноамино оксидаза инхибитори), които блокират разрушаването му в хранителната система и мозъка. Някои източници сочат че МАОИ увеличават два пъти действието DMT. (забележка: МАОИ могат да бъдат изключително опасни, при комбинацията им с определени вещества! Комбинацията им с амфетамини, метамфетамини и значителен брой други наркотици може да бъде е смъртоносна!)
Действие на DMT: Първите симптоми се появяват непосредствено след приемането на наркотика. Типична е появата на звукови халюцинации, дезориентираност, високо кръвно и в последствие напълно замъгляване на зрението и визуални халюцинации. Възможна е загуба на всички вътрешни чувства (неспособност на пациента да определи дали диша, има сърдечен ритъм и тн.) през първите няколко минути. Интоксикацията настъпва изключително бързо и след петата минута се наблюдава постепенно намаляване на психоделичните ефекти. След 30 минути настъпва известно успокоение и почти напълно изчезване на визуалните халюцинации. При употреба на дози над 150 мг, физически симптоми преобладават и не са типични толкова интензивни халюцинации и други психоделични ефекти. Не е известно да се развива физическа или психологическа зависимост към DMT.
D-Lysergic Acid Diethylamide-25
Общ преглед: Халюциногените биват най-често класифицирани според психологическите промени, които настъпват при тяхното използване. Lysergic acid diethylamide (LSD), mescaline, psilocybin, dimethyltryptamine (DMT), diethyltryptamine (DET), and 2,5-dimethoxy-4-methyltryptamine (DOM) биват адренергични халюциногени, въпреки че имат съществените структурни различия в химично отношение. LSD-25 (първият изомер на LSD открит от Hoffman и най-широко използван), бива най-често разпространяван под формата на D-Lysergic Acid Diethylamide Tartrate (сол на винената киселина, в случаят нормален - лесно разтворим във вода). LSD се приема, че е най-силният известен халюциноген, понякога още при дози от 0.5 микрограма на килограм човешко тегло се наблюдават редица ефекти. Те могат да бъдат класифицирани в 4 основи групи: соматични (телесни), психологически, познавателни и перцепциални (отнасящи се до възприятието). Соматичните ефекти биват най-често: гадене, хипертермия, стимулиране на дишането (при ниски дози), подтискането на дишането (при високи дози), хипертензия (има и случаи на хипотензия), сърцебиене; психологическите: халюцинации, деперсонализация, еуфория, бързо променящо се настроение, мегаломания; познавателните: отслабване на паметта и мисленето, интегрирането на кратковременна памет към съзнателната памет. (кратковременната памет е несъзнателна и служи само като връзка между събитията, при нормално състояние нейната продължителност достига най-много няколко секунди), разстройване мисловната дейност, трудност при изразяване на мисли; перцепциалните: загуба на ориентация за време, влечение към природата, промени при възприятието на цветовете и формите.
Фармакодинамика: При орално приемане на LSD , веществото бива бързо абсорбирано от стомашно-чревната система. Първите ефекти се забелязват 30-40 минути след приемането му и продължават около 12 часа. Степенуването на Strassman (1984), определя 4 различни нива според количеството прието LSD.
Клинични степени за реакцията на LSD (Strassman 1984)
Степен 1 - безпокойство, нервност, без наличие на съществени перцепциални ефекти Степен 2 - безпокойство, нервност, визуални изкривявания на възприятието, без съществени халюцинации Степен 3 - безпокойство, нервност, силни визуални изкривявания на възприятието, интензивни "реалистични" халюцинации, съзнаване че събитията са плод на въображението и действието на халюциногена Степен 4 - виж степен 3 и загуба на чувството че събитията са в следствие употреба на наркотик.
Обикновените употребявани дози LSD варират между 50 и 100 микрограма за възрастен човек. Те предизвикват реакции от първа до трета клинична степен по Strassman. Това състояние най-точно може да бъде определено с думата trip или психоделичен опит. Дози над 100 микрограма предизвикват LSD психоза (клинична степен 4), която може да настъпи и в следствие на продължителна употреба на относително по-ниски дози.
Начинът на действие на LSD не е точно установен. Липсата на достатъчни материали и знания между науките на невробиологията и психологията до голяма степен правят невъзможно определянето механизмът на действие на повечето халюциногени. Съществуват три основни метода, чрез които са правени опити за разгадаването механизма на действие на LSD (това се отнася и до всички други халюциногени). Първият от тях е чрез създаването на аналогични връзки между клиничните ефекти на LSD с вече познати лекарствени препарати действащи върху медиаторите (съществуват два вида предаване на информация посредством нервната система чрез химикали - медиатори или чрез електрични импулси - най-често йони на алкални метали). Вторият - чрез идентифицирането и проучването на части от мозъка, които биха могли да бъдат свързани с изброените в началото ефекти. И чрез химически анализ, който да покаже кои медиатори и рецептори могат да имат афинитет към молекулите на LSD. Първоначалните резултати от изследванията са показали структурна сходност между LSD и серотонина (5-HT) (серотонинът е един от няколкото основни медиатори посредством, които се извършва обмяната на информация между невроните) и са намерени доказателства, че някои от ефектите предизвикани от LSD се осъществяват именно по тези пътища. По-късни и по-задълбочени проучвания показват че LSD проявява афинитет и към други рецептори на медиатори - хистамин, ацетилхолин, допамин, епинефрин и норепинефрин (епинефринът и норепинефринът са известни още като адреналин и нореадреналин). Действието на LSD се предполага че се извършва по два основни пътя: Locus Coeruleus и Raphe Nuclei (специфични части в централната нервната система). Съществуват няколко основни теории практически как се извършва това. LSD пресинаптично инхибира 5-HT невроните, LSD постсинаптично инхибира 5-HT невроните, LSD постсинаптичен агонист на 5-HT рецепторите, LSD постсинаптично частично действа като агонист на 5-HT рецепторите (голяма част от лекарства според начина на тяхното действие бихме могли да категоризираме като агонисти и антагонисти; агонистите са вещества свързващи се временно с рецепторите на медиаторите) Обобщение: В значителен брой случаи LSD е причина за доразвитието на патологични душевни състояния. Наблюдаването на импулсивни действия и психическа нестабилност при хората употребили LSD обикновено продължава до няколко дни. LSD понякога е причина за развиването на акутна (интензивна) паническа реакция - LSD психоза. Лечението на такива състояния трябва да бъде насочено към преодоляването на неспокойствието на пациента. При по-тежки случаи се използва успокоителни Diezapam (Valium) 15-30 милиграма орално. Избягва се употребата на хлоропромазин (още известен с търговското си име като Thorazine; това е най-ефикасният лекарствен препарат за преодоляване на LSD психозата, прилага се в дози от по 50 милиграма) поради трудното определяне на употребения наркотик от пациента. Хлоропромазинът взаимодейства опасно с DMT (dimethyltryptamine) и други халюциногени, което взаимодействие може да доведе до високо кръвно налягане и сърдечен удар.
Продължителната употреба на LSD оставя последици в човешката психика. До сега не е намерено научно обяснение за появите на "проблясъци" - flashbacks или още "free trips" у хората използвали LSD. LSD не се натрупва в организма по какъвто и да било начин! Неговите молекули цялостно се разграждат и изхвърлят от организма. В различната литература процентът на хората имали проблясъци варира в големи граници между 15% и 77%. LSD е наркотик който се отличава с изключително ниско ниво на токсичност спрямо човешкия организъм. До сега не са открити никакви доказателства за физиологически (има се предвид само и единствено физическата част на човешкия организъм!) промени настъпили в следствие употреба на LSD.
Ефедра - Ephedra vulgaris L.
Сем. Ефедрови - Ephedraceae
Ефедрата расте по варовитите, скалистите и каменливите места, по черноморското крайбрежие и склоновете на Родопите, Странджа и Стара Планина. Многогодишен дребен вечнозелен храст със силно разклонени, изправени и прешленести стъбла, високи до 20 см. Листата са ципести, по две-четри, сраснати в основата си във вид на влагалище. Цветовете са жълти, дребни едно- или дудомни. Мъжките са на групи по много, покрити с две ципести листчета, а женските - от един до три - са разположение на върха на клонките и са снабдени с 2 до 4 покривни листчета, които след узряването стават месести и червени, с две семена.
Надземната част на растението, брана през време на цъфтеж, през май и юни е използваема. Суши се на сянка или в сушилня 45 градуса. Изсушеното растение е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус. Допустима влажност за съхранение 12%.
Растението съдържа алкалоидите l-ефедрин, метилефедрин, d-псевдоефередин, дъбилни вещества, прокатехин, флобафен и др. Ефедрата възбужда центъра на дишане, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.
Наркомании в детството и юношеството
Наркоманиите са болестно влечение към приемане на психоактивни вещества, което се характеризира с:
* Психическа зависимост - непреодолимо желание за приемане на наркотика
* Физическа зависимост - илюстрира се с абстинентен синдром при спиране на приема
* Толеранс - постепенно повишаване на дозата, за постигане на желания наркотичен ефект
* Дезадаптивно поведение - нарушено социално общуване в семейството, на работното място, в училище и т.н. Увреждане на различни органи и системи
1. Етиология.
Най-честата причина да се опита за първи път е чистото любопитство, подкрепено от наивното вярване на всеки тийнейджър, че ако реши винаги може да спре. Истината обаче е, че няма наркоман, който да е отказал наркотиците. Съчетанието на любопитство, пубертет, неадекватна семейна среда и лоша компания, почти сигурно довеждат тийнейджъра до наркотиците.
Причината едно дете да стане наркоман е в семейството. Виновни са единствено и само родителите. Вината им се състои в това, че не са имали необходимия контрол върху детето- не са го възпитавали добре, то не е изградило адекватна ценностна система, не са го изолирали от неподходящите приятелства.
2. Защо приемането на наркотици е толкова приятно?
Приемането на наркотик води до следните усещания: повишено настроение, еуфория, илюзорно възприемане на реалността, именно тогава се стига до "върха".
Голяма част от наркоманите сравняват изживяването със секса. Колкото са хората в зряла възраст, отказали се от секс, толкова са и наркоманите, отказали се от наркотици. Ето защо, най-лесния начин да се откажеш от наркотиците е въобще да не ги започваш.
3. Как изглежда един дрогиран човек?
Често дрогирането се описва като пиянство, но има нещо по-особено в това пиянство.
4. Абстинентен синдром - Започва с течащ нос, сълзене, изпотяване, непреодолима жажда за приемане на "следващата доза". Продължава с гадене, повръщане, мускулни и коремни болки, разширяване на зениците, сърцебиене, високо кръвно, изчервяване- т.нар. "студена пуйка".
5. Отравяне с наркотици - свръхдоза.
След характерните за едно дрогиране признаци, неусетно се преминава в кома, спад на кръвното налягане и подтискане на дишането. Най-честата причина за смърт сред наркоманите е именно свръхдозата.
6. По кои признаци семейството да разбере, че детето взима наркотици:
* Безпричинно отсъствие от училище
* Намаляване на успеха
* Изчезване на пари и предмети от вкъщи
* Промяна в поведението
* Откриване на странни предмети в джобовете на детето - спринцовки, прахчета, лъжици.
* Откриване на местата на убождане по тялото
* Дружене на детето с неподходящи и странни компании
* Момчетата стават крадци, а момичетата проститутки, често просят, за да си набавят пари за дрога
* Приемайте насериозно думите на ваши приятели и близки, че вашето дете взима наркотици. В никакъв случай не им обръщайте гръб.
7. Лечение.
Абстинентният синдром "го лекуват" самите наркомани, приемайки следващата доза. Отравянето (свръхдозата) се лекува в клиниките по токсикология, а до там се стига с линейка на бърза помощ. Лечението на наркоманите е комплексно. От първостепенно значение е смяната на компанията - там всички са наркомани. Детето трябва да бъде отделено напълно и завинаги от тези "приятели". Най-добре е да се смени местожителството - града. Помощта от семейството с най-голямо значение. Детето не бива никога да остава без контрол.
Наркоманията е и психично заболяване. Абсолютно задължително е участието на психиатър при лечението. Може да се използва хипноза за преодоляване на психическата зависимост към наркотика, след като организмът се е справил с абстинентния синдром.
Задължително е и участието на токсиколог при лечението.
Въпреки взетите навреме мерки, често ефектът от проведеното лечение е краткотраен, затова профилактиката е най-добрият начин за преодоляване на проблема - наркомания.
8. Профилактика.
Още до 7 години детето трябва да знае, че наркоманите са лоши хора. Това трябва да се повтаря системно, а не инцидентно. В училищна възраст трябва да се даде подходящо обяснение, защо наркоманите са лоши хора, а в пубертета трябва да се покаже на тийнейджъра, колко ще загуби ако стане наркоман (дори ако опита само веднъж).
Един от сигурните начини за ликвидиране на наркоманията е борбата срещу производството и разпространението на наркотичните вещества, но на този начин поради обясними причини не може да се разчита.
ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ОПИТ ПРИ РАБОТА С ХОРА, УПОТРЕБЯВАЩИ НАРКОТИЦИ
При работа с хора, преживяващи зависимост от наркотици, клиентите е вероятно да дойдат сами , но което се случва по-често е да бъдат водени и .придружавани. от родители и близки. Огромната част са младежи от горните класове на гимназията, след военна служба, безработни или студенти от началните курсове. Обръщането на пациента и семейството за помощ разглеждаме като спешна ситуация. Те се консултират в първия възможен час на същия ден - най-често от психиатъра. В сучай, че се договори фармакотерапия за абстиненцията, тя назначава веднага.
Терапията която провеждаме: и фармакотерапията и психотерапията, представляват поредица от последователни договори. Най-често се започва с фармакотерапия на абстиненцията, договорира се кой ще помага в къщи на спиращия наркотиците, как ще се създаде по-сигурна среда около него за дните, необходими за интензивна фармакотерапия - той да стои в къщи, да получава грижи и да не се среща с други хора, употребяващи наркотици.
След дезинтоксикацията се предлага възможност за психологическа работа. Клиентите решават кога да потърсят контакт и договарят началото. Психотерапията е ориентирана към решения - фокуса на вниманието при нея не е насочен към взимането на наркотици, а към периодите, в които вземащия намалява или дори спира дрогата и какво помага това да се случи. Тя е краткосрочна и продължава средно от 2 до 5 сесии за няколко месеца. Важен момент е изследването на мотивацията и какво всъщност потърсилите помощ искат:
· да си починат за определен период от вземането на дрога;
· да спрат веднъж завинаги или
· просто искат да успокоят родителите и близките.
Терапията върви .стъпка по стъпка. - сесия за сесия, като се случва всяка сесия да се договаря сама за себе си. По-скоро се търси доброто за периода на невземане или отказване, вместо да се дават гаранции за пълно оздравяване или неминуем успех. На всяка сесия се сключва договор за конкретна работа до следващата сесия. Работата е насочена към укрепване на ремисиите и се провежда от клиента и семейството в къщи. Парадокс в семейните отношения е, че родителите са около отказващия наркотиците изключително заради недоверието си към него. Работата тече в две направления:
Едното е с тъй наречения .идентифициран пациент. за търсене на неговите/нейните собствени ресурси, за възможна самостоятелност, преструктуриране на ежедневието и начини за развиване на доверието на семейството към него. Другото е насочено към семейството и близките за изграждане на нови връзки, общи дейности и повишаване на доверието. Тъй като заедно със семейството и клиентът се дискутира какво и как искат да направят, постига се удовлетворение на целите в голяма степен и добра .терапевтична връзка. - идващите на терапия разбират, че не е толкова страшно. Сривовете и рецидивите се разглеждат като част от процеса на промяна, като събития от които се научава повече за това - какво помага да спре приемането на наркотици. Интересно е, че употребяващите наркотици по-лесно намират решения в сравнение с родителите си, вероятно поради своята оттренирана гъвкавост и натрупан социален опит свързан с взимането им. Родителите имат повече нужда от психологическа работа, свързана с притесненията около техните деца.
С какви митове се сблъскваме в работата си? Най-разпространен и сред самите наркомани и сред родителите им, а и в обществото е митът:
Наркоманията е неизлечима. За хората, употребяващи наркотици той придобива окраската: .Наркоманията е неизлечима, затова няма смисъл да се боря, а и така ми е по-приятно да живея.. Когато родителите приемат, че наркоманията е нещо нелечимо, свалят от себе си отговорността да полагат грижи за своите деца, посегнали към наркотиците. В много близка позиция са и обществените нагласи. В нашата работа насочваме вниманието върху това, че е възможен контрол над наркоманията и то за дълги периоди от време - когато се намалява взиманата доза или дори се спира с терапия или самостоятелно. Ние питаме какво всеки в семейството прави, та случва това.
Друг широкоразпространен мит е, че всичко, което се случва около наркотиците трябва да се пази в тайна и да остава зад стените на дома. Ние подкрепяме идеята, че е важно да се търси подкрепа сред близки и роднини. Колкото повече хора знаят и са заинтересовани да помогнат, толкова повече подкрепа ще получат и вземащият наркотици и семейството.
Трети мит, който често пречи е: .Някой трябва да направи нещо, но не аз.. Така родители и близки търсят как отговорността за трудните моменти да бъде прехвърлена на друг. Това обаче не е продуктивна насока. Ние предпочитаме преформулирането на ситуацията, питайки какво правят и вземащият наркотици и семейството та сами повлияват върху намаляването и/или спирането на наркотика. Подобна ориентация им подсказва за начини на справяне, които могат да използват и сами, без чужда помощ.
Наркотиците II
Наркотиците са едно от най-големите предизвикателства. които нашия динамичен век ще предаде на следващия. Всъщност пристрастието към вещества със силно въздействие върху човешката психика изглежда е старо поне колкото писаната ни история. За алкохола има данни отпреди 10 000 години, шумерите споменават за опиума 5000г. пр. н.е, а някои индеански племена използват халцюциногени преди 3500г. Защо тогава точно днес тревогата е по-голяма от всякога и не преувеличаваме ли проблема? Не, защото през последните деситилетия станаха някои съществени промени.Отделни видове наркотици, характерни за определени региони на света, завлядяха огромни нови пространства. За да засити глада на новосъздадените пазари, се роди невижданата по мащаби. размах и безкрупулност международна организирана престъпност. Според Интерпол оборотът на световната наркомафия днес възлиза на около 400 милиарда долара годишно и е втория по доходи бизнес след търговията с оръжие. Химията дари човечеството с цяла плеяда непознати преди това психоактивни вещества. Многомилионната армия на консуматорите на наркотици все още расте и, което е по-страшно, се подмладява. Дрогите престанаха да бъдат привилегия на унижените и ускърбените, към тях сега посягат хора от всички прослойки на обществото.
Трудно е да се каже колко души порази наркобумът в България- може би 30 хиляди, а може би и 40 000. Веч има разработен черен пазар, в който за сега фаворити са канабисът и хероинът. През последните години обаче в различни региони на страната започна да се развива производство на опиум и канабис. Не бива, разбира се, да се забравя и фактът, че през България тече пълноводен наркотрафик в посока от изток и юг, на запад и север.
Но може би най-лошото е, че ни липсва имунитет срещу едно такова заболяване на нашето общество. Хроничния недостик на обективна и точна информация по проблема се запълва много бързо със сензационни материали из медиите, които в много случаи действат като вятър върху горски пожар. Емоциите властват над здравия разум, странюхът от наркотика и презрението към неговите жертви заместват трезвия анализ на реалната ситуация
Знанието само по себе си не е достаъчна надеждна преграда пред такова социално зло като наркоманията. И въпреки това запознаването на по-широк кръг от хора с фактическите данни за различните наркотици, за въздействията и рисковете при употребата им, за начините да се избегнат техните капани, носи несъмнена обществена полза, дори и само стова, че разбива закостенели представи или сваля митични ореоли. В този смисъл обективното познание на наркотиците може да се окаже първото реално действие срещу тях
Необходима терминология
Има три особено важни, ключови понятия за разбиране на същността на наркомания:
Зависимост
Психично, а понякога и физическо състояние /възникващо в резултат на взаимодействие между организма и веществото наркотик/, характеризиращо се с реакции, които включват настоятелна потребност за постоянен или периодичен прием на субстанцията
Зависимостта от даден наркотик може да бъде съответно психична или физическа
Абстиненция
Синдром, проявяващ се във вид на комплекс от разстройства на организма, които изчезват / макар и временно/ след поредното приемане на наркотика
Толеранс
Състояние на приспособяване на организма след многократна употреба на даден наркотик, което изисква увеличаване на дозата му с цел да се постигне една определена степен на въздействие
Дрогите
Според експерти от Световната организациянаркотичните вещества могат да бъдатразпределени в следните групи въз основана типа зависимост, която причиняват.
Алкохол /всички видове спиртни напитки/
Амфетамини /амфетамин, дексамфетамин, матамфетамин, фенметразин, метилфенидат и т.н./
Барбитурати, други сънотворни препарати, транквилизатори /барбитал, фенобарбитал,амобарбитал,секобарбитал, хлоралхидрат, мепробамат, метакволон,глутемид, диазепам, хлордиазепоксид и т.н./
Канабис / марихуана, хашиш/
Кокаин /листа от кока, кокаин хидрохлорид, крек/
Халюциногени /LSD, диметилтриптамин, мескалин, псилоцибин, буфотенин и др./
Кхат / листа от млади клонки от дърво, които се дъвчат в някои региони на Източна Африка и Арабския полуостров/
Опиум, други болкоуспокояващи препарати /морфин, хероин, кодеин, метадон, петидин, фентанил и т.н./
Летливи разтворители /толуол, ацетон, бензол, етер, хлороформ, трихлоретилен и т.н./
Опиум, морфин, хероин, синтетични болкоуспокояващи препарати
Опиумът е изсушеният сок, който изтича принараняване на незрелите главички на опиумния мак. растението се отглежда в много области на земното кълбо, но главните производители за нелегалния пазар са страните от така наречените "Златен триъгълник" (Мианма - бивша Бирма, Лаос, Тайланд) и "Златен полумесец" (Пакистан, Афганистан, Иран)
В някои региони на Изтока все още пушат опиум, но основните количества от него днес се използват като суровина за добиване на по-силни и по-скъпи препарати
Морфинът е главния наркотик в опиума (средно съдържание 10 на сто), но той вече почти не се употребява от наркоманите, защото чрез несложна химическа преработка се превръща в неколкократно по мощен наркотик- диацетилморфин, известен като хероин
Хероинът за сега е хитът на нелегалния български пазар. Продължава да бъде и един от най-употребяваните наркотици в света, поради което се пренася контрабандно в голени количества през много междудържавни граници
Хероинът може да се смърка, може и да се пуши, но най-бързо, силно и пълноценно въздейства на организма след инжектиране във вените. Затова този неприятен опасен начин на консумация е предпочитан от наркоманите
Българският "Златен триъгълник"
При мащабна полицейска акция из югозападната част на страната на страната от хиликоптер били заснети множество парцели, върху които очевидно имало засят опиумен мак. Общата площ с наркотик в регионите около Сандански, Петрич и Мелник се оказалаот порядъка на 400 декара
Първото приемане на хероин често води до неприятни ефекти, включително до гадене и повръщане. Повиквателните консуматори усещат прилив на топлина, тотално отпускане, облекчаване на болката (ако я има) и на стреса, наляга ги приятна дрямка. Наркотикът потиска обаче и импулсите, които движат индивида в обикновения живот, и така той изпадав състояние на пълна апатия. Губи желание да прави или променя това или онова, всичко сякаш си е на мястото, всичко изглежда "о'кей". За някои хора изпадането в такова състояние сеоказва връх на блаженството Не бива обаче да се забравя, че въздействието на наркотика зависи не само от неговите свойства. Определящи са още дозата и индивидуалните характеристики на консуматора, неговото моментно състояние и обкръжение, както и очакванията му. Смайващи са понякога парадоксите във въздействието на една и съща дрога. Ако например приелият я има намерение да бодърства, тя не му позволява да заспи, тя ще му помогне да задреме Най неприятната особенсот на веществата от морфинов тип е, че зависимостта (психична и физическа) и толерансът могат да се развият доста бързо, и то при стартиране с малки дози (непривишаващи лечебните). Опасния механизъм се задейства буквално с първите приеи количества. Това в най-голяма степен се отнася за хероина
Зависимия хероиноман може да приема дози, които биха умъртвили начинаещия. Но той привикналия, вече търси наркотика не за удоволствието от него, а само да избегне нетърпимо неприятните усещания, свързани с липсата му
Абстинетния синдром започва от 8 до 24 часа след последната доза хероин и включва болки по цялото тяло, треперене, потене, мускулни спазми, учестено дишане, загуба на апетит, безпокойство, нервност и други от този род. Най-тежките симптоми отслабват след 7-10 дни, но някои неприятни усещания се запазват до няколко месеца
Приемането на свръхдози хероин води до безсъзнание и кома и може да причини смърт от спиране на дишането
В опиума има и друго наркотично вещество - кодеин. То се използва като съставка при производството на различни лекарствени средтсва. Съдържанието му в опиума е незначително и затова във фармацевтичните предпиятия голяма част от добивания морфин се превръща химически в кодеин. Макар и сравнително слаб, този опиат все още фигурира в менюто на българския наркоман
И гладът за наркотик убива
След като била изяснена химическата формула на морфина, започнали интезнзивни опити за синтезиране на нови вещества със структори, подобни на неговата или пък копиращи отделни фрагменти от нея. Така се родила цяла серия болкоуспокояващи вещества със сходни фармаколкогични признаци, но с доста различна активност: у едни - по-ниска, у други - многократно по-висока в сравнение с тази на морфина
По ирония на сеъдбата един от най-употребяваните от наркоманите синтетични препарати от морфонов тип - лидол (петидин, меперидин), навремето бил пуснат на пазара, с гаранцията, че не предизвиква зависимост. Практиката скоро доказала обратното
Злоупотребява се още с промедол (тримеперидин), диконал (дипипанон), декстропропоксифен (дисталгезик)
Метадонът (фенадон, фисептон), опиат със сравнително слаба активност, се използва понякога при лечение на наркомани като временен заместител на консумирани преди това по-силни дроги
Нерядко от болнични заведения у нас се краде фентанил. По въздействие този препарат наподобява на някои отношения хероина. Големи количества фентанил и едно негово производство - метилфентанил, се синтезират в нелегални лаборатории на територията на САЩ
Канабис (Марихуана, Хашиш)
Вече няколко хилядолетия милиони хора консумират различни наркотични препарати, обединени от общото название "канабис". Всички те се добиват от растение от семейството на конопа, т. Нар. индийски коноп, което може да се отглежда във всяка страна с умерен или тропически климат. През 1994г. В различни региони на България бяха открити нелегални насаждения на това растение, раположени между редовете на царевични ниви
Канабисът е най-многотонажната стока в нелегалния трафик на наркотици. На черния пазар той се предлага под много названия според мястото и начина на получаване. Марихуана - (в САЩ) или бханг, дага, киф и т.н (в други страни) означават препарат, който се добива от листенцата, връхчетата и малко съцветия на растението. Ганджа е друг, по силен наркотик, защото съдържа само съцветия. Още по-високо в наркойерархията на канабиса стои хашишът (най-популярното название у нас). Той представлява смолата, отделена от цъфналите връхчета на конопа, и е десетина пъти по-силнодействащ от марихуаната. Има и още по-мощен препарат - т. Нар хашишово масло, което всъщност е екстракт на активни съставки на растителната маса на индийския коноп Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол. То варира между десети от процента на марихуаната до 60 % при хашишовото масло
Канабисът, обикновено се пуши, често смесен с тютюн ( в циагари или лули). По рядко се консумира през устата като добавка в храни или напитки. По-ефективен от двата варианта е пушенето - въздействието на наркотика тогава се появява след няколко минути
Симптомите зависят от дозата и от ритуала при дрогирането, а също така и от очакванията, мотивашията и настроението на консуматора. Въздействието на "тревата" (има такъв жаргонен сининим на канабиса) е доста индивидуално
В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, а ако се е събрала група от наркомани, те стават по-склонни към търсене на взаимни удоволствия (включително оргии). При някои хора обаче се появява безпокойство, депресия, загуба на ориентация за време и пространство. При по-високи дози може да се стигне дори до паника и халюцинации. Канабисът намалява възможностите на индивида да решава по-сложни задачи и е противопоказен особено за безопасното управление на автомобил
Дрогата причинява умерене психична зависимост. Физическа зависимост не се проявява, толерансът е много слабо изразен, а оптравянето с канабис е почти невъзможно. Затова някои определят марихуаната и хашиша като "меки" ("софт") наркотици за разлика от хероина, който е "твърд" ("хард") наркотик
Барбитурати, транквилизатори
Наркотиците, предизвикващи барбитуратен тип зависимост, не са сано барбитурати. Към тях спадат и много други сънотворни и успокояващи средтсва. С малки изключения всички те се произвеждат легално и могат да се купят в аптеките. Остават встрани от черния пазар, трафика и свързаните с тях екшъни, без това да ги прави по-малко опасни
Медицинската употреба на барбитуратите се обуславя от тяхното успокяващо и съностворно действие. Проблемите с тези вещества идват при злоупотребата с тях, тогава когато поглъщаната всекидневна доза надвиши значително терапевтичната
По-често срещаните барбитурати са :
барбитал (веронал), фенобарбитал (луминал), амобарбитал (барбамил), секобарбитал (секонал), циклобарбитал (фанодорм), пентобарбитал (нембутал), хексобарбитал (евипан).
За наркоманите са по-интересни препаратите с кратка и средна продължителност на действие, такива като секонал и нембутал, в сравнение с дългодействащите от рода ба фенобарбитала. Злоупотребява се още с метакволон (мотолон) и глутетимид (дориден, ноксирон)
Толерансът при барбитуратите настъпва бързо - за няколко дни, а продължителната употреба на завишени дози причинява силна физическа зависимост. Тя е такава, че ако пристрастения спре изведнъж гълтането на наркотика, става опасно за живота му. От друга страна, свръхдозите също са фатални - от отравяне от барбитурати умират много хора
От препаратте в тази група наркотици днес най-чести се злоупотребява с бензодиазепиновите транквилизатори: диазепам (реланиум, валиум, фаустан, седуксен), медазепам (рудотел), оксазепам (тазепам), хлордиазепоксид (дизепин, либриум), лоразепам (ативан), рохипнол, лексотан (бромазепам) и т.н. Те са ефективни и сравнително малки дози, и то приемани през устата. НАмаляват напрежението, тревогата, безсънието, а това е твърде примамливо при съвременния ни начин на живот. Наричат ги "нов опиум на народа". Доказано е, че към тях жените посягат два пъти по-често от мъжете
След дълга употреба бензодиазепините могат да причинят физическа зависимост, а психичното пристрастяване към тях е доста трудно изкоренимо
Амфетамини
По въздействието си върху човека тези синтетчни продукти в много отношения наподобяват произвеждания от организма адреналин. Ускоряват дишането и сърдечния ритъм, повишават тонуса и настроението, маскират умората, създават, макар и привидно, усещане за благополучие. Хората ги гълтат за какво ли не: срещу заспиване, при тежък умствен и физически труд, за остслабване, за повичаване на половата активност, за подобряване на спортните постижения (допинг). Всичко това крие сериозен риск за развиване на психичната зависимост
С прекратяване употребата на тези наркотици настъпва период на депресия, консуматора се чувства силно изтощен. Така три четири часа форсираната бодрост могат да му костват два дни възстановяване
По принцип анфетамините не предизвикват физическа зависимост, но развиват изключителен толеранс. Докато терапевтичните им дози са в порядъка 5-15 милиграма, някой доста напреднал наркоман може да стигне и до 700-1200милиграма. За щастие отравянията с анфетамини са изключително редки, но натоварванията с големи количества от тях могат да се окажат фатални при наличие на сърдечно съдово заболяване
Високите дози, особено ако се приемат инжекционно в продължение на няколко дни, са в състояние да причинят дори халюцинации. Силната злоупотреба с тези препарати понякога е причина за агресивно и опасно антисоциално поведение на консумиращите ги
Амфетаминът (бензедрин, фенамин, актедрон, векамин) е главният представител на тази група стимуланти. Оказва се, че по-активен е неговият оптичен изомер, наречен декседрин
Често употребявани негови производни са :
метиламфетамин (метедрин, первитин), фенметризан (прелудин, седафамен) и по-слабия метилфенидат (риталин),
Има и един представител - МDMA
(метилендиоксиметиламфетамин), наречено образно "Екстази". В нормални дози той действа подобно на LSD, но без да причинява халюцинации. Приет в по-високи дози, "Екстази" наподобява амфетамините. Предлага се нелегално най-често в дискотеките
Скандално популярен в България стана друг представител на този род стимуланти - каптагон (фенетилин)
Рязкото намаляване на регламентираното производство на амфетамини в развитите страни доведе до създаването на множество специализирани нелегални лаборатории за синтез на тези препарати
Кокаин
От векове южноамериаканските индианци в района на Андите дъвчат листата на вечнозеления храст кока, за да потискат усещанията за студ, глад и умора. Веществото, което въздейства по този начин върху човека, се нарича кокаин, а неговото съдържание в растителния материал е от порядъка на един процент
Кокаинът е мощен психостимулатор, въведен в медицината като местно обезболяващо средство. След създаването на поредица нови ефикасни препарати от подобен род той губи почти напълно терапевтичното си значение
За сметка на това днес е неоспоримия шлагер на нелегалния наркотрафик. И в България вече има заловени количества от скъпия "бял прах", а прогнозите сочат, че присъствието му на нашия черен пазар ще става все по-забележимо
Кокаинът обикновено се смърка чрез малка тръбичка или директно, той като лесно преминава през носовите мембрани в кръвния поток. По въздействие той наподобява амфетамините. Типичен възбуждащ наркотик, кокаинът предизвиква еуфория с усещане за прилив на физически и духовни сили, което в много случаи води до опасно надценяване на собствените възможности. Високите дози могат да причинят подозрителност, страх и халюцинации, а също така и агресивност
Наркотикът действа бързо, но и екстазът от него изчезва бързо (за 20-30 минути), което поражда желание за поемане на нова доза, а така може да се стигне и до цяла серия. После обаче идват изчерпването, умората, безсънието и депресията
Макар и да не предизвиква физическа зависимост и изразен толеранс, кокаинът улавя здраво регулярния консуматор в мрежата на една изключително силна зависимост. Научно изследване с маймуни показва, че и те са склонни да го употребяват многократно до самта си смърт. Едно от експерименталните животни преодолявало специалната преградка 12 800 пъти, за да си вземе наличната доза кокаин
Силния стремеж да се продължава приемането на дрогата е в състояние да направи наркоман всеки десети консуматор на кокаин. При младите обаче този процент става много по висок и може да достигне дори 50 на сто
След не особено сложна химическа преработка кокаинът се превръща във вещество, известно сред наркоманите като крек. Малките кристали от тази форма на полулярния наркотик могат да бъдат приети чрез пушене, което е по-удобно, а ефектът е по-бърз и по-опасен особено по отношение на агресивността и антисоациалното поведение
Халюциногени
Този тип наркотици, немалко на брой и доста разнообразни по химическа структура, са били използвани дълго време при ритуали на индиански племена в Америка, от шамани В Азия и "магьосници" в Европа. Днес главния представител на т.нар халюцигени - LSD (диетиламид на лизергиновата киселина), се синтезира в нелегални лаборатории
Тъй като ефективната доза на това вещество е изключително малка (100 - 250 милиони части от грама), то се смесва с всевъзможни други материали. Например капка от негов разтворсе нанася върху бучка захар, желатин или хартия. Напоследък някои носители на дозички от него са оформени като марки с цветни изображения на популярни герои от мултифилми или комикси. LSD се добавя и като микрокомпонент в различни по цвят и форма таблетки и капсулки. Така чрез поглъщане или облизване на пробичката LSD преминава в организма Дрогирането с халюценогени често се сравнява с "пътешествие". При LSD то започва половин-един час след поглъщането на препарата и продължава 8-12 часа, като по-силните изживявания са през първата половина на периода. Освен от дозата въздействието зависи от моментното състояние на консуматора, от мястото и обкръжението. LSD предизвиква промени в настроението, смущения в съзнанието: цветовете започват да се възприемат като по-интензивни, формите стават подвижни и се деформират, появяват се видения при затваряне на очите. Истнските халюцинации обаче са рядкост
Има и неудачни "пътешествия", които водят до силно объркване, загуба на ориентация , възкресяване на кошмари, като може да се стигне и до паника
Толеранс към LSD се развива бързо, но и бързо изчезва. Психичната зависимост ( с малки изключения) не е силна, а физическа зависимост не се появява. Общо взето халюцигените се употребяват рядко и то периодично, а не постоянно. Рисковете идват от изключително силното им въздействиевърху човешката психика, водещо до няправилни оценки на ситуацията, опасни решения и нещастни случаи
От другите халюцигенисравнително популярни са : диметилтриптаминът (добива се от южноамерикански растения или се синтезира нелегално), псилоцибинът (съдържа се в някои т. Нар. "магически" гъби, срещащи се в израстъци на един вид кактус, растящ в Северно Мексико и Южен Тексас), буфотенинът (вещество от слузестата покривка на голяма пъпчива зелена жаба, живееща в Австралия и Америка), ергинът (наркотик от семената на вид америакнски билки, много близък по структура до LSD, но по-слаб)
При събиране на "магически" гъби е много верятно да се попадне на подобни на вид, но смъртносно отровни екземпляри
Разтворители
Редица леснолетливи вещества с различен химически строеж имат изразено въздействие върху централната нервна система на човека. Етерът и хлороформът например се използват като упойка
Подобни на тях летливи разтворители днес са едни от най-често употребяваните наркотици. Материалите, които ги съдържат, са главните дроги на най-малките търсачи на силни усещания. Може да ги срещнете нявсякъде, изцапани с боя или лепило, във вид на невръстни пияници
Пари на разтворители с наркотично действие се 'смъркат" от какво ли не: газове за запалки, спрейове, препарати за химическо чистене, горива, пълнители за някои видове пожарогасители, но преди всичко - от бои и лепила. Очевидно става дума за евтини леснодостъпни материали, които за разлика от другите дроги не понадлежат на никакъв контрол. Веществата, с които най-често се злоуопотребява са, ацетон, трихлоретилен, тетрахлорметан, бензол, ксилол и особено толуол (съставна част на множество промишлени продукти)
По въздействие летливите разтворители наподобяват до известна степен алкохола. Консуматорът им често се държи като пиян. В сравнение с алкохола обче парите на разтворителите достигат по-бързо до мозъка. Отначало се наблюдава възбуда, слаба еуфория и веселост; после- замъгляване на съзнанието, загуба на ориентация, нарушена координация на движенията, сънливост
Ефектите от летливите наркотици идват бързо, но и скоро отшумяват. Затова инхалирането с тях се прави многократно, в серия от няколко сеанса
При поемане на солидни дози някои от тези вещества (като толуола например) могат да се проявят като халюциногени и да причинят значителна загуба на самоконтрол Особено опасное е завирането на главата в полиетиленова торбичка с поставени вътрематериали за смъркане, защото при замайването от високата концентрация на парите може да се стигне и до задушаване. Директното впръскване на аерозол в устата пък е в състояние да замрази и запуши въздушните пътища и също да доведе до смърт Летливите наркотици могат да предизвикат психична зависимост, някои (като толуола) водят до толеранс, но физическа зависимост от рода на тази при алкохола, барбитуратите и хероина не се наблюдава. Най-неприятното при тях е, че не рядко са начало (и то ранно) на една опустошителна наркокариера. Ето какво споделя изявен наркоман : "Започнах в тайфата. Дишаха лепило и на мен ми дойде добре - животът взе да се издържа. Лошото е, че постоянно трябва да увеличаваш дозата или да минеш на друг, по-силен наркотик."
Смесване на наркотици
Когато липсва предпочитаната дрога, наркоманът е принуден да я замени с друга . Най-често употребяваните заместители са най-лесно достъпните: алкохол и транквилизатори Някои наркомани обичат "коктейли" от дроги. Барбитурати например се приемат едновремнно с алкохол, за да се усили ефектът; а кокаин - с хероин или с други опиати, за да се разнообрази и регулира въздействието върху организма Алкохолът усложнява всички токсикомании, а не рядко и предразполага към тях Много рисковано по принцип е зареждането с втора, трета и т.н дрога, когато в тялото има вече една. Трябва обаче да се знае, че при смесването на различни наркотици комбинациите с депресанти (алкохол, барбитурати, транквилизатори) са най-опасни, а нерядко и смъртоносни
Допълнителни рискове
Когато наркоманът си копува дрога от нелегалния пазар, той всъщност не знае какво получава
Теглото на предлаганата доза варира значително. Ето каква се оказва стоката на трима пласьори на хероин, заловени в района около НДК в София. Теглото на прахообразния материал във всяко от 11-те пакетчета на първия заловен попада в интервала 40 - 160 мг, 48-те дози на втория са в порядъка между 60 и 120 мг, а 8-те препарата на третия пласьор варират от 40 до 110 мг. При такива разлики опасността на наркомана е очевидна- той няма да бъде наясно точно колко дрога ще поеме
Това обаче е само първата беда. Още по-голяма опасност крие недефинираният състав на предлагания наркотик. Активната съставка винаги е смес с всежъзможни други вещества . Конфискуваните от българската полиция проби хероин съдържат различни "разредители": глюкоза, захароза, лактоза, калциев карбонат, прокаин, парацетамол, метилфенобарбитон, диметилфенобарбитон, фенобарбитал, метакволон, аналгин, кофеин и други неиндифицирани компоненти
Съдържанието на хероин в дрогата понякога е под 10%, в други случаи над 20%. Ако консумаорът вече е свикнал с една по-разредена дрога и изведнъж попадне на по-концентрирана (без да знае това), може да се стигне до смърт от предозиране
На черния пазар се срещат и тотални фалшификати, които нямат нищо общо с предлаганата субстанция. У нас са засичани проби, представяни като кокаин, а съдържащи бензокаин, прокаин или кофеин. Предлаганият по дискотеките наркотик "Екстази" много често е менте
За щастие психозата около появата в България на LSD ( по детски картички и лепенки) не бе потвърдена в нито един от случаите
Инжектирането е най-опасния начин за приемане на наркотик. То крие няколко риска: Инфекции - резултат от изплзването на нестерилни принадлежности, особено при групово боцкане с една и съща спинцовка. Така се разпространяват вирусите на хепатита и на чумата на ХХ век - СПИН Абцеси- предизвикани обикновено при инжектиране на препарати< пригодени за приемане през устата (таблетки) Гангрени - следствие от пробождане на артерия вместо на вена и отравяне на кръвта
Един и същ наркотик предизвиква различни реакции у отделните индивиди. Вещества със силно психическо въздействие могат да породят непредвидими опастности при хора с душевни разстройства
Всякакви наркотици са противопоказани за бременни жени. От една страна, те увреждат здравето на бъдещата майка, а от друга - като стигнат с кръвния поток до зародиша, му въздействат пряко. А той има далеч по-малки възможности да се справи с предизвикателството. Ако бременната се дрогира с предизвикващи физическа зависимост наркотици, бебето още с раждането си може да изпита неприятните симптоми на абсистенцията
Защо се започва?
Докъде се стига?
Няма общовалидна причина за пристрастяването към наркотиците. Осъзнати или не съвсем, мотивите на всеки консуматор са силно индивидуално обагрени. И все пак към дрогата обикновено се посяга поради: Любопитство. Човек, особено когато е млад, иска сам да опита онова, за което е чел и чувал. А наркотиците не престват да бъдат топтема в съвременния живот Желание за принадлежност към определена група. Дрогата става нещо като пропуск за някои тинейджърски общества - Сремеж към независимост. Какво ли не прави понякога юношата, за да покаже, че е пораснал и че не му "пука" какво ще кажат възрастните?! Страст за нови удоволствия. Тук наизбежните рискове само усилват тръпката Очакване за по-добри постижения. Това в най-голяма степен се отнася за стимулантите и за някои халюцигени, набедени, че откриват "непознати творчески хоризонти" Потребност от отпускане и пълен покой. Този мотив е особено характерен за опатитите, сънотворните и транквилизаторите и лесно разбираем при нашия прекалено диманичен живот Опит за бягство от угнетяващата реалност. Младия човек по принцип е критично настроен към заобикалящия го свят, още повече в периоди на криза. Бягството от действителността понякога е спасение от невъзможността за приспособяване или от липсата на самочувствие
Всичко това се отнася както за нормалните хора, така и за психично болните. Изброените мотиви обаче не водят задължително до злоупотреба с причиняващи зависимост средства. Повечето хора се стремят да удовлетворят споменатите потребности по други начини, без да прибягват към наркотици
Неточно и опасно е да се поставя знак за равенство между експерименталното и нередовно използване на наркотици и свръхконсумацията на страдащия от дрогова зависимост. Трябва да се знае, че не всички, които употребяват наркотици, стават зависими от тях
В една доведена докрай наркокариера обикновено могат да се проследят четири стадия Проба - тук е преди всичко любопитството и нежеланието да минеш за страхливец в компанията Удоволствие - вече се търси ефектът от въздействието Бягство от действителността - от наркотика се иска да реши бързо някои неразрешими проблеми Наркоавтомат - наркоманът е стигнал фазата, когато поемането на дрогата става почти автоматично, само и само да се избегнат нетърпимите страдания от абстиненцията
Може ли да бъде разпознат наркоманът?За съжаление симптомите при употреба на наркотици не са така недвусмислени, както биха желали родителите, възпитателите, полицаите и всички други, които се интересуват от това. Още по-трудна става задачата, ако консуматорът е начинаещ или се дрогира от време на време
Отделните наркотици въздействат на човека по различен начин. Нещо повече - едно и също вещество е в състояние да причини доста отличаващи се реакции у различни реакции у различни индивиди. Не трябва също да се забравя, че някои от наблюдаваните промени при невръстните биха могли да се дължат просто на пубертета, а не на дрогата Без да са абсолютно задължителни и категорични, следните белези биха могли да издадат пристрастените към наркотици: Бледност, нездрав външен вид, промяна в цвета на кожата Повишена сънливост и апатия или, обратно - вълчи глад, особено към сладко Бързо отслабване Болки, сърбеж, гадене, дразнене от светлина Виене на свят, унес, загуба на ориентация Заервени очи, пресъхване на устата, катар на лигавицата Стомашни и чревни разтройства Треперене на крайниците Голямо разширение или свиване на зениците (съответно от стимуланти и опиати) Загубване на интерес към училище, работа, спорт, хоби, небрежност към външния вид
Трябва да се има предвид и някои специфични белези. При пушене например на марихуана и хашиш (особено в затворено помещение) се долавя характерна миризма на горен коноп. При вдишване на някакъв летлив разтворител той може да се усети в дъха на консуматора часове след сеанса. Освен това по дрехите на "смъркача" често остават петна от лепило или боя Най-сигурно доказателство за прием на наркотици, са следите от убожданията със спрнцовки. Външно те наподобяват ухапвания от комари. Особено предпочитана за боцкане е широката вена на ръката, но след като се изчерпят нейните възможности, се минава към други вени - по слабините, шията и т.н
Доказване на наркотици
Съдържа ли се наркотик в даден обект (прах, таблетка, капсулка, хранителен продукт и т.н)? Какъв точно е той (хероин, кокаин, хашиш или нещо друго)? С какво е "разреден"? Какво е количеството на активните (а и на другите) съставки?
За решаването на безкрайното разнообразие от конкретни случаи се прилагат различни методи на анализ - Ориентировъчни тестове. Те са набор от реактиви, които дават характерно оцветени продукти при взаимодействие с определен тип наркотик. С подобни комплекти, произведени от различни чуждестранни фирми, са снабдени митниците и някои полицейски управления. Ако при тестването не се получи очакваното оцветяване, обектът може да се смята за чист по отношение на проверявания наркотик. Положителната реакция обаче, изразяваща се в характерно оцветяване, все още не е крайно доказателство за наличие на определена дрога. Тя просто е сигнал, че обектът е много съмнителен и трябва да бъде изследван по-нататък
- Идентифициране. Окончателния анализ на всички съмнителни проби се провежда в специализирани лаборатории, снабдени със съвременна апаратура. Предпочитани заради своята бързина, чувствителност, индетификационни възможности и точност са имунологичните, хроматографските и спектроскопските методи - Освен в конкретни съмнителни обекти (прахчета, пресовани материали, хапчета, разтвори и други) следи от наркотични вещества могат да бъдат намерени върху вече празни опаковки (хартиени, целофанови, станиолови, полиетиленови); в спринцовки и игли за тях, по различни конейнери (ампули, шишенца, капсулки); в цигари, цигарета, лули, лъжички, съдчет
Fewona.Net
Free Evolutionary World Open Network Association
